ГРИВНИ
От векове човечеството свързва емоциите със сърдечния мускул, а изображението на символа му е признание за вярност и любов. Произходът на самия символ, обаче, е загадка, обвита в плетеница от различни версии.
Сред най-популярните е тази, според която формата на символа е заимствана от тази на бръшляна още през Античността. Древните гърци и римляни асоциирали начина, по който растението обвива всичко на около с привързаността при хората, и използвали изображението на листо от бръшлян като символ на съпружеска вярност и любов. Тази теория се подкрепя от откритите надгробни плочи, гравирани с изображението в знак на обич към починалия съпруг, или съпруга.
Друга изключително популярна версия за произхода на символа се свързва с формата, която образуват двойка лебеди в прегръдка. Фактът, че лебедите са сред най-изящните птици, при това отличаващи се с моногамност, определя популярността им като символ на нежност и романтика.
Друга теория, свързана с Античността предполага, че символът е взаимстван от формата на филизите на древното растение силфиум, вид копър, виреело и впоследствие култивирано по северноафриканското крайбрежие на Средиземно море, близо до гръцката колония Кирена. Древните гърци и римляни го използвали широко като подправка, но също така като контрацептив и афродизиак, а от там и асоциацията между формата на семената му и секса. Поради силната му популярност и прекомерна употреба, силфиумът изчезва като растителен вид още през първи век.
Научната теория за произхода на символа датира от миналия век и е дело на учените Пиер Винкен и Мартин Кемп, които изучават трудовете на Аристотел и Гален. Съвременните изследователи откриват символа в текстовете на древните си предшественици, описващи човешкото сърце с три камери и малка вдлъбнатина по средата, което визуално наподобява съвременния символ за сърце.
Друга, не толкова популярна, но силно романтична, теория свързва пиктограмата за сърце с формата на преобърната арфа. Древният музикалният инструмент със своите изключително нежни и трогателни звуци е бил използван изключително за романтична музика, а легендата за Орфей и Евридика го превръща в символ на любовта.
През Средновековието сърцето става символ на дворцовата любов и вярност, и започва да се появява в гербовете на множество благороднически фамилии. През 18ти век пиктограмата се утвърждава като основен мотив в любовните писма, а през 19ти век - в картичките за Свети Валентин и бижутата. Медальон във формата на сърце се превръща в класически подарък, символизиращ дълбоки чувства и привързаност.
Днес символът е сред най-популярните. Може да бъде открит буквално навсякъде и основното му значение остава ЛЮБОВ!
