С наближаването на Рождество Христово особено актуални за подарък са медальоните с изображение на Богородица с малкия Исус на ръце.
Безспорно едно от най-пленителните изображения на Мадоната с Младенеца е образът, създаден от италианския художник Роберто Феручи (1854-1934). Удивителната картина, известна в цял свят като “Уличната Мадона”, е показана публично за пръв път през 1897г. на престижното Изложение за изкуство във Венеция, където е посрещната с овации.
Подробности за произхода на картината стават известни случайно, благодарение на усилията на сестра Анджела Мари от Ордена на Свети Джоузеф да открие своите италиански корени. Дъщеря на италианските емигранти Анджелина и Антонио Бово, Мари Бово е седмото от десет деца. Семейството живее спокойно до смъртта на бащата през 1929г., когато майката, оказала се в безизходно положение, без познания по английски и без роднини, на които да разчита за отглеждането на децата изпада в нервна криза и е хоспитализирана. Най-малките четири деца, сред които е и Мари Бово, тогава осемгодишна, са настанени в приюти. В последствие Мари Бово постъпва в Ордена на Свети Джоузеф.
През 1984г. издирването й я отвежда в Италия, в дома на две от по-малките сестри на майка й. Леля й Джулия все още живеела в същата тази къща във Венеция, където била израснала заедно със своите 14 братя и сестри. Когато възрастната жена показала на сестра Анджела Мари портрет на нейната майка, монахинята изненадано припознала известния образ на Мадоната на Феручи. Така разбрала, че в детството си майка й е станала модел за известната картина. Малкото братче, което притискала в ръцете си тогава било на една година. След като се свързва с наследниците на Роберто Феручи, сестра Анджела Мари получава някои подробности около създаването на картината.
Феручи бил привлечен от грижовността, с която 11 годишната Анджелина се опитвала да защити малкото си братче от студа. Неизвестно как момичето се съгласило да позира и в резултат се появил шедьовърът, наречен от автора “Мадонина”(“Малката Мадона”). След като разказало на майка си за случилото се, тя била така шокирана и възмутена от непристойното поведение на момичето, че го заклела да не казва на никой.
Макар, и да не е нарисувана като религиозна творба, картината е възприета от италианците като затрогващ образ на Дева Мария, държаща в ръце своя Син, олицетворение на майчината грижа и всеотдайност. С емигрантската вълна от Италия към САЩ в началото на 20ти век, образът на Мадонина е пренесен и зад Океана, където възторжено е приет.
Оригиналът на пленителното изображение изчезва безследно и десетилетия наред е обект на множество издирвания и догадки относно местонахождението си. Най-разпространената версия гласи, че е потънал при пренасянето му от Европа в Новия свят. Образът на Мадоната на Феручи остава жив благодарение на няколко копия. През годините е тиражиран чрез множество репродукции, картички, гоблени, пощенски марки. Благодарение на преобладаващо студените тонове в картината, суровият фон и цялостната атмосфера на бедност, “Мадонина” получава прозвището си “Уличната Мадона”.